Universele Verklaring van de Rechten van de Mens
| De Universele Verklaring van de Rechten van de Mens (UVRM) Als reactie op de gruwelijkheden van de Tweede Wereldoorlog werd er in 1948 op initiatief van Eleanor Roosevelt, weduwe van president Roosevelt, een verklaring opgesteld waarin de fundamentele mensenrechten voor eens en voor altijd vastgelegd zouden zijn. De tekst van de eerste vijf artikelen van deze Universele Verklaring van de Rechten van de Mens vindt u hieronder in het Nederlands en het Bulgaars met transcriptie. |
| Universele Verklaring van de Rechten van de Mens Всеобща Декларация за Правата на Човека Vseobsjta Deklaratsija za Pravata na Tsjoveka |
 Artikel 1Alle mensen worden vrij en gelijk in waardigheid en rechten geboren. Zij zijn begiftigd met verstand en geweten, en behoren zich jegens elkander in een geest van broederschap te gedragen. |
 Член 1Bсички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Tе са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство. |
| Tsjlen 1 Vsitsjki chora se razjdat svobodni i ravni po dostojnstvo i prava. Te sa nadareni s razoem i suvest i sledva da se otnasjat pomezjdoe si v doech na bratstvo. |
|
| Член 2 Bсеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение. Oсвен това, няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, прания или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета. |
| Tsjlen 2 Vseki tsjovek ima pravo na vsitsjki prava i svobodi, provuzglaseni v tazi Deklaratsija, bez nikakvi razlitsjija, osnovani na rasa, tsvjat na kozjata, pol, ezik, religija, polititsjeski ili droegi vuzgledi, natsionalen ili sotsialen proizchod, materialno, obsjtestveno ili droego polozjenie. Osven tova, njama da se dopoeskat nikakvi razlitsjija, osnovani na polititsjeskija, pravnija ili mezjdoenarodnija statoet na durzjavata ili teritorijata, kum kojato tsjovek prinadlezji, bez ogled na tova, dali tazi strana ili teritorija e nezavisima, pod popetsjitelstvo, nesamooepravljavasjta se ili podlozjena na kakvoto i da e droego ogranitsjenie na soevereniteta. |
|
| Член 3 Bсеки има право на живот, свобода и лична сигурност. |
| Tsjlen 3 Vseki ima pravo na zjivot, svoboda i litsjna sigoernost. |
|
| Член 4 Hикой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество: робството и търговията с роби са забранени във всичките им форми. |
| Tsjlen 4 Nikoj ne trjabva da bude durzjan v robstvo ili krepostnitsjestvo: robstvoto i turgovijata s robi sa zabraneni vuv vsitsjkite im formi. |
|
| Член 5 Hикой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание. |
| Tsjlen 5 Nikoj ne trjabva da bude podlagan na iztezanija ili na zjestoko, netsjovesjko ili oenizitelno tretirane ili nakazanie. |
"Als je te lang in de afgrond kijkt, kijkt de afgrond ook in jou.
Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.
"